THE ENTAIL / Майорат
Not far from the shore of the Baltic Sea is situated the ancestral castle of the noble family Von R—, called R—sitten.
Недалеч от брега на Балтийско море е разположен стар потомствен замък принадлежащ на фамилията фон Р...зитен.
It is a wild and desolate neighbourhood, hardly anything more than a single blade of grass shooting up here and there from the bottomless drift-sand.
Местността е сурова и пуста, от дълбокия наносен пясък пониква сегиз-тогиз само стрък трева.
and instead of the garden that generally ornaments a baronial residence, the bare walls are approached on the landward side by a thin forest of firs, that with their never-changing vesture of gloom despise the bright garniture of Spring, and where, instead of the joyous carolling of little birds awakened anew to gladness, nothing is heard but the ominous croak of the raven and the whirring scream of the storm-boding sea-gull..
А вместо градина, която обикновено е украшението на всяка господарска къща, непосредствено до голите стени откъм сушата се разстила рядка борова гора, чийто вечно мрачен, обвеян с печал дух презира пъстрата премяна на пролетта. И вместо радостното цвърчене на птичките, пробудени за нови веселби, в нея отеква само страховитото грачене на гарваните и свистящото кряскане на чайките, предвестяващо буря.
A quarter of a mile distant Nature suddenly changes.
Ала на четвърт час оттук природната картина се сменя.
As if by the wave of a magician's wand you are transported into the midst of thriving fields, fertile arable land, and meadows.
Сякаш замахът на магическа пръчка ни пренася сред цъфнали поля, изкласили ниви и ливади.
You see, too, the large and prosperous village, with the landsteward's spacious dwelling-house; and at the angle of a pleasant thicket of alders you may observe the foundations of a large castle, which one of the former proprietors had intended to erect.
Пред погледа изниква голямо богато село, а сред него се издига просторната къща на стопанския инспектор. В края на прелестен елшов храсталак се виждат основите на голям замък, който един от предишните собственици е имал желание да изгради.
His successors, however, living on their property in Courland, left the building in its unfinished state. nor would Freiherr 1 Roderick von R— proceed with the structure when he again took up his residence on the ancestral estate, since the lonely old castle was more suitable to his temperament, which was morose and averse to human society..
Потомците, които обитавали именията си в Курланд1, изоставили строежа, а баронът фон Р., който отново заживя в семейния замък, не пожела да го довърши, защото животът в старата, усамотена сграда отговаряше на неговата мрачна, отбягваща хората природа.
He had its ruinous walls repaired as well as circumstances would admit, and then shut himself up within them along with a cross-grained housesteward and a slender establishment of servants.
Доколкото бе възможно, той възстанови порутения дом и се затвори в него заедно с един навъсен домакин и нищожен брой прислуга.
He was seldom seen in the village, but on the other hand he often walked and rode along the sea-beach. and people claimed to have heard him from a distance, talking to the waves and listening to the rolling and hissing of the surf, as though he could hear the answering voice of the spirit of the sea..
В селото се мяркаше много рядко, затова пък често се разхождаше пеш или на кон по морския бряг и хората разказваха, че в далечината го забелязвали да говори на вълните и да се вслушва в шума и пенливата игра на прилива, сякаш долавя гласа на морския дух, който му отговаря.
Upon the topmost summit of the watch-tower he had a sort of study fitted up and supplied with telescopes—with a complete set of astronomical apparatus, in fact.
На най-високия връх на наблюдателницата беше уредил кабинет, снабден с далекогледи и най-съвършена астрономическа апаратура.
Thence during the daytime he frequently watched the ships sailing past on the distant horizon like white-winged sea-gulls; and there he spent the starlight nights engaged in astronomical, or, as some professed to know, with astrological labours, in which the old house-steward assisted him.
Вперил поглед към морето, денем той наблюдаваше оттам корабите, които често, като белокрили морски птици, прелитаха по далечния хоризонт. Светлите звездни нощи прекарваше зает с астрономия, или, както се твърдеше, с астрология, в което му помагаше старият домакин.
At any rate the rumour was current during his own lifetime that he was devoted to the occult sciences or the so-called Black Art, and that he had been driven out of Courland in consequence of the failure of an experiment by which an august princely house had been most seriously offended.
Изобщо, още докато беше жив, се носеше легендата, че е подвластен на тайната наука, на така нареченото черно изкуство, и че една несполучлива операция, засегнала твърде чувствително висше благородническо семейство, го прогонила от Курланд.
The slightest allusion to his residence in Courland filled him with horror; but for all the troubles which had there unhinged the tenor of his life he held his predecessors entirely to blame, in that they had wickedly deserted the home of their ancestors.
И най-нищожният спомен за пребиванието му там го изпълваше с ужас, обаче всичко, което тогава се бе случило и объркало живота му, той приписваше единствено на предците, които злонамерено били напуснали замъка.
In order to fetter, for the future, at least the head of the family to the ancestral castle, he converted it into a property of entail.
За да обвърже поне за в бъдеще главата на семейството с родовия замък, той учреди над него майорат2.
The sovereign was the more willing to ratify this arrangement since by its means he would secure for his country a family distinguished for all chivalrous virtues, and which had already begun to ramify into foreign countries.
Феодалният владетел потвърди този акт, толкова повече, че чрез него една фамилия, притежаваща много и безспорни рицарски добродетели, и чиито клонове прилазваха вече и в чужбина, щеше да бъде спечелена за отечеството.
Neither Roderick's son Hubert, nor the next Roderick, who was so called after his grandfather, would live in their ancestral castle; both preferred Courland.
Обаче междувременно нито Хуберт, синът на Родерих, нито сегашният господар на имението, наречен на дядо си също Родерих, пожелаха да обитават семейния замък, и двамата останаха в Курланд.
It is conceivable, too, that, being more cheerful and fond of life than the gloomy astrologer, they were repelled by the grim loneliness of the place.
Причината изглежда бе, че те, по-ведро и по- жизнерадостно настроени от мрачния прародител, се бояха от злокобната усамотеност на пребиванието там.
Freiherr Roderick had granted shelter and subsistence on the property to two old maids, sisters of his father, who were living in indigence, having been but niggardly provided for.
Барон Родерих бе дал подслон и издръжка на две неомъжени сестри на баща си, които живееха в мизерия.
They, together with an aged serving-woman, occupied the small warm rooms of one of the wings.
Заедно с една възрастна прислужница те заемаха малките топли стаи в страничното крило на замъка.
besides them and the cook, who had a large apartment on the ground floor adjoining the kitchen, the only other person was a worn-out chasseur , who tottered about through the lofty rooms and halls of the main building, and discharged the duties of castellan..
Освен тях и готвачът, който живееше на приземния етаж в голямо помещение до кухнята, из високите стаи и зали на главното здание куцукаше само един немощен вече ловджия, който изпълняваше същевременно службата на кастелан3.
The rest of the servants lived in the village with the land-steward.
Останалата прислуга живееше в селото при стопанския инспектор.
The only time at which the desolated and deserted castle became the scene of life and activity was late in autumn, when the snow first began to fall and the season for wolf-hunting and boar-hunting arrived.
Само в късна есен, когато падаше първият сняг и започваше лова на вълци и глигани, безлюдният, изоставен замък оживяваше.
Then came Freiherr Roderick with his wife, attended by relatives and friends and a numerous retinue, from Courland.
Тогава от Курланд пристигаше барон Родерих със съпругата си, придружени от роднини, приятели и многобройна ловджийска свита.
The neighbouring nobility, and even amateur lovers of the chase who lived in the town hard by, came down in such numbers that the main building, together with the wings, barely sufficed to hold the crowd of guests.
Появяваха се благородниците от съседните имения, също и страстно желаещи да ловуват приятели от града, а главното здание и страничните крила едва побираха прииждащите гости.
Well-served fires roared in all the stoves and fireplaces, while the spits were creaking from early dawn until late at night, and hundreds of light-hearted people, masters and servants, were running up and down stairs. here was heard the jingling and rattling of drinking glasses and jovial hunting choruses, there the footsteps of those dancing to the sound of the shrill music,—everywhere loud mirth and jollity. so that for four or five weeks together the castle was more like a first-rate hostelry situated on a main highroad than the abode of a country gentleman..
Във всички огнища и камини пращеше пищно накладен огън, от мъжделивото утро до късна нощ цвърчаха шишовете, по стълбите тичаха нагоре-надолу стотици весели хора, господари и слуги, там звънтяха чаши за наздравица, примесени със звуците на весели ловджийски мелодии, тук ехтяха стъпките на танцуващите под такта на шумна музика, навсякъде се смееха и ликуваха, и така в продължение на четири до шест седмици замъкът наподобяваше по-скоро разкошна, намираща се на оживен път страноприемница, отколкото дома на нашия барон.
This time Freiherr Roderick devoted, as well as he was able, to serious business, for, withdrawing from the revelry of his guests, he discharged the duties attached to his position as lord of the entail.
Доколкото позволяваше обстановката, през това време баронът се посвещаваше на сериозни занимания и оттеглил се от вихъра на гостите, изпълняваше задълженията си като господар на имението.
He not only had a complete statement of the revenues laid before him, but he listened to every proposal for improvement and to every the least complaint of his tenants, endeavouring to establish order in everything, and check all wrongdoing and injustice as far as lay in his power.
Той не само че изискваше пълен отчет за приходите, но изслушваше и всяко предложение за известни подобрения, както и най-дребните оплаквания на подчинените си.
In these matters of business he was honestly assisted by the old advocate V—, who had been law agent of the R— family and Justitiarius 2 of their estates in P— from father to son for many years.
Стараеше се да сложи всичко в ред и доколкото това бе възможно, да премахне всяка неправда и несправедливост.
accordingly, V— was wont to set out for the estate at least a week before the day fixed for the arrival of the Freiherr..
В тази дейност му помагаше най-предано старият адвокат В., който, минавайки по наследство от баща на син бе търговски представител на фамилията фон Р... и съветник по юридическите въпроси за имотите в П. Ето защо В. беше свикнал да потегля за имението още осем дни преди датата, определена за пристигането на барона.
In the year 179- the time came round again when old V— was to start on his journey for R—sitten.
През 179... година настъпи денят и часът, когато старият В. трябваше да замине за Р...зитен.
However strong and healthy the old man, now seventy years of age, might feel, he was yet quite assured that a helping hand would prove beneficial to him in his business.
Колкото и жизнен да се чувстваше старият седемдесетгодишен господин, той все пак си помисли, че една отзивчива, подкрепяща го десница ще му бъде от полза в работата.
So he said to me one day as if in jest, "Cousin!"
Един ден ми каза като на шега: - Братовчеде!
(I was his great-nephew, but he called me "cousin," owing to the fact that his own Christian name and mine were both the same)—"Cousin, I was thinking it would not be amiss if you went along with me to R—sitten and felt the sea-breezes blow about your ears a bit.
(Понеже аз, неговият племенник, носех името му, той ме наричаше така.) - Братовчеде! Помислих си, че няма да е никак лошо, ако дойдеш с мен в Р...зитен и морският вятър посвисти малко около ушите ти.
Besides giving me good help in my often laborious work, you may for once in a while see how you like the rollicking life of a hunter, and how, after drawing up a neatly-written protocol one morning, you will frame the next when you come to look in the glaring eyes of such a sturdy brute as a grim shaggy wolf or a wild boar gnashing his teeth, and whether you know how to bring him down with a well-aimed shot."
И не само че ще можеш усърдно да помагаш в моята, понякога щекотлива работа, но ще ти се отдаде случай да се докоснеш до суровия живот на ловеца. Да наблюдаваш как на едната сутрин си съставил изряден протокол, а на следващата си се озовал пред пламтящите очи на страшен космат вълк или точещ зъби глиган, които с верен и силен изстрел успяваш да повалиш.
Of course I could not have heard such strange accounts of the merry hunting parties at R—sitten, or entertain such a true heartfelt affection for my excellent old great-uncle as I did, without being highly delighted that he wanted to take me with him this time.
Не бе нужно да бях слушал толкова много чудновати истории за веселия ловджийски сезон в Р...зитен, нито пък да твърдя, че бях привързан с цялото си сърце към моя прекрасен правуйчо, за да се зарадвам безгранично на желанието му да ме вземе този път със себе си.
As I was already pretty well skilled in the sort of business he had to transact, I promised to work with unwearied industry, so as to relieve him of all care and trouble.
Доста добре подготвен за работата, която той имаше предвид, обещах да се трудя прилежно и да го освобождавам от всякакви неприятности и грижи.
Next day we sat in the carriage on our way to R—sitten, well wrapped up in good fur coats, driving through a thick snowstorm, the first harbinger of the coming winter.
Още на другия ден, през гъстата снежна виелица, предвещаваща настъпването на зимата, ние седяхме в колата, завити в дебели кожуси, и пътувахме към Р...зитен.
On the journey the old gentleman told me many remarkable stories about the Freiherr Roderick, who had established the estate-tail and appointed him (V—), in spite of his youth, to be his Justitiarius and executor.
По пътя старецът ми разказваше не една чудновата история за барон Родерих, който основал майората и без оглед на младостта на правуйчо ми го определил за свой юридически съветник и изпълнител на завещанието.
He spoke of the harsh and violent character of the old nobleman, which seemed to be inherited by all the family, since even the present master of the estate, whom he had known as a mild-tempered and almost effeminate youth, acquired more and more as the years went by the same disposition.
Разказваше за суровия, необуздан нрав на стария господин, който изглежда се предавал по наследство на цялото семейство, тъй като дори сегашният господар на имението, познат му като благ, дори мекушав младеж, от година на година се превръщал все повече в образ и подобие на дядо си.
He therefore recommended me strongly to behave with as much resolute self-reliance and as little embarrassment as possible, if I desired to possess any consideration in the Freiherr's eyes. and at length he began to describe the apartments in the castle which he had selected to be his own once for all, since they were warm and comfortable, and so conveniently retired that we could withdraw from the noisy convivialities of the hilarious company whenever we pleased..
Старецът ми поръча да се държа непринудено и свободно, за да се представя в очите на барона с известна тежест, като разказът му се насочи и така приключи към стаите в замъка, избрани от него веднъж завинаги, понеже били топли, удобни и толкова отдалечени, че би могло да се оттеглим от лудешката шумотевица на веселата компания, стига да пожелаем.
The rooms, namely, which were on every visit reserved for him, were two small ones, hung with warm tapestry, close beside the large hall of justice, in the wing opposite that in which the two old maids resided.
Всеки път му приготвяли резиденцията в двете малки, оплътнени с топли тапети стаи, непосредствено до голямата съдебна зала в страничното крило, противоположно на обитаваното от старите госпожици.
At last, after a rapid but wearying journey, we arrived at R —sitten, late at night.
След кратко, но тежко пътуване, най-после пристигнахме късно през нощта в Р...зитен.
We drove through the village; it was Sunday, and from the alehouse proceeded the sounds of music, and dancing, and merrymaking; the steward's house was lit up from basement to garret, and music and song were there too. All the more striking therefore was the inhospitable desolation into which we now drove.
Прекосихме селото, беше неделя, от кръчмата долиташе танцова музика и радостна гълчава, къщата на стопанския инспектор бе осветена от горе до долу, отвътре също ехтяха музика и песни, затова толкова по-страховита ни се видя пустошта, в която навлязохме.
The sea-wind howled in sharp cutting dirges as it were about us, whilst the sombre firs, as if they had been roused by the wind from a deep magic trance, groaned hoarsely in a responsive chorus.
Морският вятър ни догонваше с пронизващи жаловити, звуци и сякаш пробудени от дълбок вълшебен сън, мрачните борове подемаха стоновете като глуха неясна жалба.
The bare black walls of the castle towered above the snow-covered ground; we drew up at the gates, which were fast locked.
Докато най-после, над снежната покривка пред нас се издигнаха голите черни зидове на замъка и ние спряхме пред затворената порта.
But no shouting or cracking of whips, no knocking or hammering, was of any avail; the whole castle seemed to be dead; not a single light was visible at any of the windows.
Но не помогнаха нито чукането, викането, тропането, нито камшичните удари, сякаш всичко бе измряло, от никой прозорец не трепваше и най-слаба светлинка.
The old gentleman shouted in his strong stentorian voice, "Francis, Francis, where the deuce are you?
Изведнъж се разнесе гръмливия мощен глас на стария ми правуйчо:
In the devil's name rouse yourself; we are all freezing here outside the gates. The snow is cutting our faces till they bleed. Why the devil don't you stir yourself?" Then the watch-dog began to whine, and a wandering light was visible on the ground floor. There was a rattling of keys, and soon the ponderous wings of the gate creaked back on their hinges.
- Франц!
"Ha!
Франц!
a hearty welcome, a hearty welcome, Herr Justitiarius.
Къде сте се скрили?